16 nov 2007, 9:26

Риторично

  Poesía
986 0 6

Загубих ли искрите във очите си
или пък блясъкът се промени?
Затворих ли за дявола вратите си
или го пратих просто да поспи?

Пораснах ли или пилеех времето
с безсмислени въпроси и игри?
Намерих ли най-търсеното, ценното
или се лутах в страсти и лъжи?

Застанах ли, виновна, пред живота
или нахално скръстих му ръце?
Помислих ли за утре или тръгнах
с разрошени коси и без сърце?

Загубих ли искрите във очите си
или очите станаха искри?
Затворих ли за дявола вратите си
или в стените зейнаха врати?

Септември, 2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джейд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...