Nov 16, 2007, 9:26 AM

Риторично

  Poetry
982 0 6

Загубих ли искрите във очите си
или пък блясъкът се промени?
Затворих ли за дявола вратите си
или го пратих просто да поспи?

Пораснах ли или пилеех времето
с безсмислени въпроси и игри?
Намерих ли най-търсеното, ценното
или се лутах в страсти и лъжи?

Застанах ли, виновна, пред живота
или нахално скръстих му ръце?
Помислих ли за утре или тръгнах
с разрошени коси и без сърце?

Загубих ли искрите във очите си
или очите станаха искри?
Затворих ли за дявола вратите си
или в стените зейнаха врати?

Септември, 2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....