Ще наметна снежната дантела,

изваяна от феята в нощта.
А любовта, сърцето ми превзела
ще се целуне с пулса на страстта.

Ще се разходя по снежните друми,
прикрили пъстротата на деня.
И даже няма да са нужни думи,
ще стига нежност, шепнеща в съня.

Ще се помоля с вяра на звездите
в Коледната светла свята нощ.
И ще посрещна рая на мечтите,
с прекършване на всеки спомен лош.

Смирено длани ще протегна към небето
и на съдбата почит ще отдам.
Щом пулсира в щастие сърцето,
изгревът не ще посрещаш сам.