Трудно ми е! Много ми е трудно!

Да бъда твойто цвете, а всъщност почти нищо да не знам за теб.

Да се опитвам да изкопча нещо

и в заключение дори и крачка да не съм направила напред.

Понякога. Понякога те чувствам много близък.

И сякаш сме една душа, не две.

Но бързо ти стената си зазидваш

и твоята душа е пак далеч.

Робиня съм на твойта личност тъмна!

На твоята маскирана душа!

Но щом те видя, засиявам

и падам в твойте царствени крака.

Трудно ми е! Много ми е трудно!

Да бъда твойто цвете, а всъщност почти нищо да не знам за теб.

Полей ме малко, за да бъда силна

и за да мога да съм винаги с теб!