20 ago 2011, 15:16

Робот

  Poesía » Otra
1.3K 0 1

Някъде, в голям завод,

на стотици километри,

появил се нов робот

със върховни параметри!

 

Бил всестранно програмиран.

Бил с чудесни маниери;

разработен и кодиран

от екип от инженери.

 

Петдесет езика знаел.

Бил голям авторитет.

С всяко нещо той боравел -

от кола до самолет.

 

Знаел лошото, доброто.

Знаел всяка своя нужда.

Знаел всичко той, защото

той не спи, не се събужда.

 

Бил с дълбоко имплантиран

във главата микрочип.

Бил наскоро моделиран

по познат ни архетип;

 

Вършел всичко безусловно.

Вършел всичко с безразличност.

Бил с потискана редовно

уникална своя личност.

 

Кой създал такова нещо?

Кой създал такъв живот?

Нещо истински зловещо:

като него - друг робот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...