14 abr 2024, 22:24

Робска свобода

  Poesía
460 3 1

Мечтата заприличала на пришка

за истинската родна свобода,

със свободата вързана с каишка

какъв ли разговор да проведа.

 

Безсмислен  и безличен, несъществен,

робия - вързаната свобода

и робът също толкоз неестествен,

презира робството, но с робско да.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ние по презумпция обичаме поробителите си!
    И предаваме националните си герои,за да им правим паметници,все пак "мъртвият свидетел" остава в паметта на поколенията без право на глас.И добре, че имаме "Тефтерчето на Левски",за да осъзнаем, че честността е в това, колко ще дадеш за свободата, а не как да я осребриш!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...