zelenaradost
392 el resultado
Животът е като пиеса,
куп режисьори все с намеса,
но най-отгоре е Твореца,
душата е като щуреца,
в божествения полъх свири, ...
  36 
Пролетно зелено
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...
  114 
Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
  100 
България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...
  81 
Животът е бодли в разлята проза
насред разместения ренесанс,
поезията в неуморна доза
ми търси изход и предлага шанс
от стих да си направя орхидея ...
  95 
Бездарното е популярно,
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче, ...
  71 
Властта като огнище
за кървави мечти,
в душата духа нищо,
суетно как блести
и как доокрилява, ...
  79 
Любов от други измерения,
щастливо чисто намерение
на две души отвъд причините,
открили смисъл, без да стине той.
А смисълът усеща, влюбен е, ...
  89 
Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...
  114 
Как изгряват в план след плана,
но обърнат е Монблана
и върхът е криво дъно
в нищетата ще потъне
без задръжки, без предели, ...
  47 
Как да пиша лесно днес, когато
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...
  125 
Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...
  281 
Понеделник, значи днес,
даже гледам с интерес,
но работния процес
ще е смесен с много стрес.
Но на стреса пък напук ...
  105 
Не е зима, нито лято,
не е пролет, нито есен.
Кой сезон е? Непонятен.
Май че е сезона смесен.
Смесен като много чувства, ...
  136 
Весели снежинки чакам,
зимата безснежна плака,
иска си снега обратно,
не веднъж, а моногократно.
Чакам си снежинки, моля, ...
  234 
Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен, ...
  257  13 
Щастливо ми е. Слънчево и кротко.
Обичана, обичам с ведър дух.
И слята с твойта влюбена походка
в най-тихото живея и го чух.
Ухае ми на вяра и надежда, ...
  170 
Защото те обичам без причина
или причината е тъй потайна.
Защото спря при мен, не ме отмина,
посрещна ме с любов тъй всеодайна.
Защото любовта ни е щастлива ...
  280 
Ние сме щастливо море.
Моите и твоите вълни се сливат.
Щом до теб с любов се допре
сърцето ми, твоето сърце открива.
Ние сме щастливо море. ...
  159 
Мога през сняг да обичам.
Мога през сняг да летя.
Твоето снежно момиче
капе сняг в любовта.
Чакаш ме толкова снежен. ...
  156 
Снежна нежност ще открием,
бялото лети в екстаз,
сред студа вървим си ние,
аз съм ти, а ти си аз.
Зимно време, но горещо, ...
  268 
Странно е да се мълчи,
но когато се обича,
взряна в твоите очи,
шепнеш ми: Към мене тичай!
Тичам, тичаш. Пръв е кой? ...
  189 
На Ники
С коледните светлини
на пуловера си грееш,
с него много подрани
да мечтаеш, ще посмееш, ...
  132 
За мене си любима книга
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...
  298 
Мъжете малко като този –
от слънце и луна роден.
И нужни ли са ми прогнози?
Кога, доколко, накъде?
Без тях вървя в копнежа влюбен, ...
  126 
Мечтан ли си? Реален ли? Не знам...
За мене си вълшебната Сезам.
И щом погледна в твоите очи...
Обичам те... Обичаш ме...Личи.
Какво очаквам? Как да го реша? ...
  156 
Балотажът ще покаже
пак поредните лъжи.
Дясно ляво ли ще смаже,
ляво ли ще натежи?
Ляво, дясно, но е ясно, ...
  335 
Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
  178 
От всяка твоя дума мълчалива,
която грее и попива в мене,
прашец събирам, за да полетя.
Дали съм пеперуда, но щастлива,
душата ми сияе, а не стене ...
  169 
Дали бях аз, дали ме ти догони,
дали случаен беше този час?
Сърцето ти е пълно с вихрогони.
Те носят мен и теб, те носят нас.
Летим в безкрайност от любовни думи ...
  205 
Красиво е, в очите ти се случва,
какво ли е, дали ще го науча,
лети към мен любовната надежда,
едва, едва към мене тя поглежда.
Едва-едва напъпва, постепенно, ...
  185 
България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
  216 
Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...
  175 
Есенно ветрило
с грейнали листа.
Време капе мило
слънце в утринта.
Топло е и ведро ...
  149 
Тихо е. Гората – цветна.
Всичките листа блестят.
Есен с кротка мимолетност
си събрала цвят до цвят.
Грее до златисто, рижо, ...
  254 
Есен – цветна съвършеност,
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...
  146 
Морски влюбени куплети
пак на сушата редя,
вътре е морето, свети
с розовата резеда.
Изгрев в розово ми свири ...
  139 
Ох, какъв, какъв да стана,
мисля още отзарана.
Татко вика.– Адвокат
да си важен и богат.
– Лекар, при това прочут.– ...
  380  16 
Жито украинско влиза,
родното навлиза в криза,
в огън се кове.
Зърнотерористка банда
все по руска пропаганда ...
  145 
Снежецът някъде се скри изглежда
и чуди се, къде да се завръща,
обича да се сгушва той в надежда,
а зимата, макар и родна къща,
е топла напоследък и прилича ...
  174 
Propuestas
: ??:??