Роден дом
Роден дом
Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома.
Там под стряхата свили свойто малко гнездо,
лястовички си бъбрят, сякаш чакат Годо.
В този дом се завръщам като блудния син -
все на сън, не наяве, но сънят е красив...
Днес на моя прозорец кацна чиста душа,
взела образ на гълъб с белоснежни пера.
Кацна и ме погледна със червени очи:
- „Роден дом те очаква. И тъжи, и тъжи...“
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
Признателна съм.
