23.04.2015 г., 18:28 ч.

Роден дом 

  Поезия » Друга
863 0 3

Роден дом

 

Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома.


Там под стряхата свили свойто малко гнездо,
лястовички си бъбрят, сякаш чакат Годо.
В този дом се завръщам като блудния син -
все на сън, не наяве, но сънят е красив...

 

Днес на моя прозорец кацна чиста душа,
взела образ на гълъб с белоснежни пера.
Кацна и ме погледна със червени очи:
- „Роден дом те очаква. И тъжи, и тъжи...“

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??