Apr 23, 2015, 6:28 PM

Роден дом 

  Poetry » Other
1236 0 3
Роден дом
Пазя още в сърцето късче синьо небе
и зелени дървета с белоснежни ръце.
Помня бащина стряха скрита в стара липа,
ослепяла от чакане, ала с дъх на дома.
Там под стряхата свили свойто малко гнездо,
лястовички си бъбрят, сякаш чакат Годо.
В този дом се завръщам като блудния син -
все на сън, не наяве, но сънят е красив...
Днес на моя прозорец кацна чиста душа,
взела образ на гълъб с белоснежни пера.
Кацна и ме погледна със червени очи: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??