Нямам четка, нямам и бои,
а много искам да те нарисувам.
Една пчела в душата ми жужи.
От спомените само съществува.
Забива жило в лошите неща,
а хубавите сбира за наслада...
Ще нарисувам тая красота
в една словесно влюбена балада.
И нека после, който прочете,
неистово да иска да те види.
След слуката едно да разбере,
че длъжен е за теб да ми завиди.
И нека опознае те до край,
че раят е реален и възможен.
Ти, мой Божествен и неземен роден край,
чрез думи аз, ще те сърцеположа.
Нека се разраства завистта,
орисан съм във тебе да живея.
Любов тече, а аз съм на брега,
теб да славя и за теб да пея.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados