8 jun 2021, 16:55

Роден край

  Poesía
464 0 0


Нямам четка, нямам и бои,
а много искам да те нарисувам.
Една пчела в душата ми жужи.
От спомените само съществува.

Забива жило в лошите неща,
а хубавите сбира за наслада...
Ще нарисувам тая красота
в една словесно влюбена балада.

И нека после, който прочете,
неистово да иска да те види.
След слуката едно да разбере,
че длъжен е за теб да ми завиди.

И нека опознае те до край,
че раят е реален и възможен.
Ти, мой Божествен и неземен роден край,
чрез думи аз, ще те сърцеположа.

Нека се разраства завистта,
орисан съм във тебе да живея.
Любов тече, а аз съм на брега,
теб да славя и за теб да пея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...