8 июн. 2021 г., 16:55

Роден край

461 0 0


Нямам четка, нямам и бои,
а много искам да те нарисувам.
Една пчела в душата ми жужи.
От спомените само съществува.

Забива жило в лошите неща,
а хубавите сбира за наслада...
Ще нарисувам тая красота
в една словесно влюбена балада.

И нека после, който прочете,
неистово да иска да те види.
След слуката едно да разбере,
че длъжен е за теб да ми завиди.

И нека опознае те до край,
че раят е реален и възможен.
Ти, мой Божествен и неземен роден край,
чрез думи аз, ще те сърцеположа.

Нека се разраства завистта,
орисан съм във тебе да живея.
Любов тече, а аз съм на брега,
теб да славя и за теб да пея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...