10 abr 2010, 16:13

Роден за утеха

  Poesía
911 0 1

Свят пълен с болка и тъга,

ала за мен не е така.

Не мога да плача и ридая,

когато за утеха съм роден.

Не мога болка да почувствам,

когато на другите болката изслушвам.

С очилата розови поглеждам пак света,

но в огледалото виждам само лъжа.

Нагърбих се с тежкото бреме,

за проблемите ми никой да няма време.

Да бъда силен за мене било е съдба,

да давам сили, макар и с лъжа.

Смеех се, дори когато болеше,

но как? На другите им се ревеше.

Изправях ги, а те все падаха.

Подавах ръка, ала те ме убиваха.

Аз умирах, ала се смеех,

сълзите им просто не исках.

Утре пак ще стана с усмивка,

макар в душата да не е така.

Ала ще дойдат мъката да убият,

като глътка от мене отпият.

Ще вземат пак от мене лъчи,

а в бутилката ще налеят сълзи.

После всичките в мастило ще превърна,

да напиша моята болка и тъга.

Ще остане нейде загърбена тъга,

от никого нечута и видяна.

Защото това било е моята съдба -

да бъда просто глътка за утеха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...