Родила съм се аз през пролетта,
затова понякога съм тъй непредвидима.
Затова тъй както слънце грее
в очите ми, тъй после буря има.
Родила съм се аз през пролетта,
затова в очите ти съм приказно красива.
Затова съм нежна като топъл вятър
и в погледа си скрила съм магия.
Родила съм се аз през пролетта,
затова си в мене влюбен до полуда.
Събрала съм в ръцете си света
и никой като мен не те обича.
Родила съм се аз през пролетта,
ти знаеш ли, че пролетта преражда?!
Аз ще те скрия в мен от все студа,
с прегръдка ще ти подаря надежда.
01. VІІ. 2013 г.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados
За римите, знам че са ми слабост, но всъщност аз май нямам нито едно стихотворение написано в рими