3.07.2013 г., 8:06

Родена съм през пролетта

1K 0 3

Родила съм се аз през пролетта,
затова понякога съм тъй непредвидима.
Затова тъй както слънце грее
в очите ми, тъй после буря има.

Родила съм се аз през пролетта,
затова в очите ти съм приказно красива.
Затова съм нежна като топъл вятър
и в погледа си скрила съм магия.

Родила съм се аз през пролетта,
затова си в мене влюбен до полуда.
Събрала съм в ръцете си света
и никой като мен не те обича.

Родила съм се аз през пролетта,
ти знаеш ли, че пролетта преражда?!
Аз ще те скрия в мен от все студа,
с прегръдка ще ти подаря надежда.

01. VІІ. 2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи, и за забележките Ще се опитам да го прегледам още един път, и да отстраня слабостите му. Ако не днес, то когато ме налегне вдъхновение.
    За римите, знам че са ми слабост, но всъщност аз май нямам нито едно стихотворение написано в рими
  • Като бяла лястовичка си! Браво! Хареса ми!
  • Хареса ми настроението,формата,посланието...С малки забележки към римата в третото четиристишие и към "все студа"/ненужно архаично!/ те поздравявам и ти желая вдъхновение!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...