Родих се от нечия болка,

тук съм, макар че не трябва...

Аз съм черна нощ,

буен вятър, кошмарен сън...

Родих се, така казват било писано...

С чужда болка на този свят всеки идва.

Родих се, а дали съм живяла?

Душата ми, болезнено празна,

всеки миг ми напомня -

аз се родих да съм дом на сълзите.

И търся изгубени мечти,

искам да ги приютя...

И чакам с измамна надежда,

чакам, отдавна родена,

за миг и аз да живея...

Родих се...