Родих се от нечия болка,
тук съм, макар че не трябва...
Аз съм черна нощ,
буен вятър, кошмарен сън...
Родих се, така казват било писано...
С чужда болка на този свят всеки идва.
Родих се, а дали съм живяла?
Душата ми, болезнено празна,
всеки миг ми напомня -
аз се родих да съм дом на сълзите.
И търся изгубени мечти,
искам да ги приютя...
И чакам с измамна надежда,
чакам, отдавна родена,
за миг и аз да живея...
Родих се...
© Илияна Стефанова Всички права запазени