Всяка сутрин аз се раждам пак,
И почвам силно да мечтая,
Но вечер си оставам мъничък глупак
Заключвам се и почвам да ридая.
Облизвам раните си от деня,
и правя си аз свойте заключения.
И пак усмихвам се и почвам да летя.
Без граници без ограничения.
Дайски 12:45 04.08.22
© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados