Родих ти дъщеря
Родих ти дъщеря като от приказка,
зачената от дългите ни разговори.
В очите ù, усмихнати, се гонят изгреви
и толкова прилична е на вятъра.
И толкова е хубава в ръцете ти,
че някак си почти е нереално.
Красива е. А, пеперудени, крилете ù
са всичките ни тайни и желания.
А ти я учиш силно на обичане
и нежно ù разплиташ страховете,
че толкова е тъжно да си птица,
зачената от думи на поети.
Родих ти дъщеря, за да ме имаш.
И аз да си те спомням вечер тайно.
А тя да бъде всичките ни смисли,
когато се разминем, без да знаем...
как топва пръстче в шоколада
и колко е красива, щом вали,
а ние с теб сме малки и не зная
дали е истина, или сме толкова сами...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
