В празничния топъл ден, Родино,

не с падения, омраза, а с възход

ще ми се да се гордея,

за победите на твоя мил народ

иска ми се днес да пея.

Настоящето ти светло в този час

да ме топли и да радва

и във похода ти барабанчик аз

да съм на велика правда.

Но, уви! Родино мила! но, уви!

Мрачно, сивото ти ежедневие

пропито е със омраза,

завистлива алчност – безхаберие,

в гнойно-нравствена проказа.

Не една, не бяха две по твой адрес

хули и обиди тежки

и езици зли не съскат ли и днес

грозни думи, плоски смешки?

Скапана страна била си ти с народ

тесногръд и скудоумен,

де орисан роб да бъде и хомот

все да влачи недолюбен.

Стига с тези гнусни сквернословия,

господа, инсинуации,

с тия интригантства и злословия,

глупости и провокации.

Че народът ни е прост и завистлив –

спаружен плод в адска суша –

инфантилен, овчедушен – мързелив,

гърчещ се в кал до гуша...

Не народът е виновен, господа,

тук виновните са други,

де причина са във нашата страна

да сме все немили – чужди.

Работлив... Добър е нашият народ.

С добродетели изконни –

не с падения се слави, а с възход

и с традиции вековни...

Нищо че си на последно място ти,

по корупция и бедност,

днес да нямаш равна на земята и

по опорочена ценност...

С твоите богатства, прелести – разкош

аз със право се гордея,

за непобедимата ти сила - мощ

с радост ще ми се да пея.

Днес прекланям се пред твойте красоти

и пред миналото славно,

на безбрежните лазурни широти

и на всичко родно – свято.

Аз покорно свеждам своята глава

пред олтара ти, родино!...

Възхитен целувам твоята земя,

коленичил, татковино...

03.03.2012 г.