Дари ме Бог с деца!

Но не спря до там –

в детските сърца

написа с обич „Мама”!

Щастлива съм безкрайно -

нали това мечтах!

Сега ще има само

игри, забава, смях.

Но с първите им стъпки

аз нещо осъзнах.

Не само нежни тръпки

ще имам май със тях.

Тук счупена играчка,

там кубчета безчет.

Контакти ги привличат,

рисуват на тапет!

А после проговарят –

не мога да ги спра.

Куп думи се изсипват

от детските уста.

Растат и се променят,

променям се и аз.

Играят с GSM-и,

изпитват обич, страх.

И бавно помъдряват,

опитали тъгата.

Падат, после стават,

и търсят свободата.

А аз – нали съм майка,

с тях плача щом боли ги.

И вместо да се вайкат,

ги уча да са силни.

И в техните неволи

към Господа ги водя.

На Него да се молят,

във пътя Му да ходят!

За всичко аз от Него

черпя мъдрост, сили.

В ръката Му предавам

дечицата си мили.

И Бог - като Родител,

с любов ме наставлява.

На моите тревоги

Той отговори дава:

„Бъди добър учител,

недей ги укорява.

С любов ги обкръжавай,

която да прощава.”

О, толкова е лесно

със Твоите съвети!

Нали си най-добрия

Родител от Небето!