Jun 9, 2015, 8:52 PM

Родител

  Poetry » Other
424 0 0

Дари ме Бог с деца!

Но не спря до там –

в детските сърца

написа с обич „Мама”!

 

Щастлива съм безкрайно -

нали това мечтах!

Сега ще има само

игри, забава, смях.

 

Но с първите им стъпки

аз нещо осъзнах.

Не само нежни тръпки

ще имам май със тях.

 

Тук счупена играчка,

там кубчета безчет.

Контакти ги привличат,

рисуват на тапет!

 

А после проговарят –

не мога да ги спра.

Куп думи се изсипват

от детските уста.

 

Растат и се променят,

променям се и аз.

Играят с GSM-и,

изпитват обич, страх.

 

И бавно помъдряват,

опитали тъгата.

Падат, после стават,

и търсят свободата.

 

А аз – нали съм майка,

с тях плача щом боли ги.

И вместо да се вайкат,

ги уча да са силни.

 

И в техните неволи

към Господа ги водя.

На Него да се молят,

във пътя Му да ходят!

 

За всичко аз от Него

черпя мъдрост, сили.

В ръката Му предавам

дечицата си мили.

 

И Бог - като Родител,

с любов ме наставлява.

На моите тревоги

Той отговори дава:

 

„Бъди добър учител,

недей ги укорява.

С любов ги обкръжавай,

която да прощава.”

 

О, толкова е лесно

със Твоите съвети!

Нали си най-добрия

Родител от Небето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...