25 nov 2012, 0:36  

Родна Стряха

  Poesía » Civil
703 0 0

Родна Стряха

 

Стоя смълчан пред родната ми стряха,

с изгарящо сърце, със сведена глава,

в невидим пристан спомени изгряха

и мека топлота сърцето ми обля...

 

На портите седят прозрачни хора -

призрачни лица, за мен на пиедестал,

от път на суета, житейска суматоха,

във родния си дом се бях прибрал...

 

Небето ми простря дланта си топла,

проправи път на близки и деди,

да ме посрещнат всички те, на двора,

да се сбогувам с тях, да си простим.

 

Заплака в мигом цялата природа,

донесе свежест и отминал аромат,

прегърнах здраво милите ми хора,

целунах им ръка и тръгнах по света..

....

Когато зеят бездни или съм умора,

когато мощен вятър удря моята душа,

тогава мислите ме водят пак на двора:

където чакат мама, тате пред дома!!!

 

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...