Родна Стряха

Стоя смълчан пред родната ми стряха,

с изгарящо сърце, със сведена глава,

в невидим пристан спомени изгряха

и мека топлота сърцето ми обля...

На портите седят прозрачни хора -

призрачни лица, за мен на пиедестал,

от път на суета, житейска суматоха,

във родния си дом се бях прибрал...

Небето ми простря дланта си топла,

проправи път на близки и деди,

да ме посрещнат всички те, на двора,

да се сбогувам с тях, да си простим.

Заплака в мигом цялата природа,

донесе свежест и отминал аромат,

прегърнах здраво милите ми хора,

целунах им ръка и тръгнах по света..

....

Когато зеят бездни или съм умора,

когато мощен вятър удря моята душа,

тогава мислите ме водят пак на двора:

където чакат мама, тате пред дома!!!

Лъчиста