Родна стряха

13 mar 2015, 12:24

Poesía

1188 0 6

Бяха тук щастливите ми дни.
Светлината разпиля се,
тичам след сподавен вик.
Чувам дядо през сълзи нарежда,
татко свел глава, в бяла рокля ме
извежда - свърши младостта!
Бяхме, а сега - нови гнезда,
една звезда ми маха!
Улових я, съхраних я -
не я пускам. Искам я за мен.
Ще дойде ден, ще ме приеме.
Дано да има още време! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Родна стряха

Искате да прочетете повече?

Propuestas