Родна стряха
Бяха тук щастливите ми дни.
Светлината разпиля се,
тичам след сподавен вик.
Чувам дядо през сълзи нарежда,
татко свел глава, в бяла рокля ме
извежда - свърши младостта!
Бяхме, а сега - нови гнезда,
една звезда ми маха!
Улових я, съхраних я -
не я пускам. Искам я за мен.
Ще дойде ден, ще ме приеме.
Дано да има още време!
Върху стремето на вятъра -
със сетни сили, пак над
родната стряха летя.
Чистя буренясала пътека,
камъни в душата,
суша в мъката...!
Листата на живота свършват,
издухва ги вятъра,
метър и съм сама.
Нова стряха ме чака,
дъха на вечността!!!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силен стих, който докосва сърцето!
Оригинални и много сполучливи метафори!
Поздрави и от мен! -
С Илко!
-
Учудвам се кой може да напише оценка 4 на това толкова хубаво и силно стихотворение. То е бръснещо остро и истинско. Доказателство - поетичното ОКО на текста:
"Бяха тук щастливите ми дни.
Светлината разпиля се,
тичам след сподавен вик...
Върху стремето на вятъра -
със сетни сили, пак над
родната стряха летя.
Чистя буренясала пътека,
камъни в душата,
суша в мъката...!
...Нова стряха ме чака,
дъха на вечността!!!"
Поздравление, Василка! Написала си нещо много стойностно.
Най-висока оценка от мен! -
Не се знае, всеки чака реда си!Поздрав!
-
"Листата на живота свършват,
издухва ги вятъра,
метър и съм сама.
Нова стряха ме чака,
дъха на вечността!!!"
Много писимистично настроение на финала. Още си много млада.
Горе главата!Да си жива и здрава и по.ведро настроение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Покорява с емоция и искреност!