Родна стряха
Бяха тук щастливите ми дни.
Светлината разпиля се,
тичам след сподавен вик.
Чувам дядо през сълзи нарежда,
татко свел глава, в бяла рокля ме
извежда - свърши младостта!
Бяхме, а сега - нови гнезда,
една звезда ми маха!
Улових я, съхраних я -
не я пускам. Искам я за мен.
Ще дойде ден, ще ме приеме.
Дано да има още време!
Върху стремето на вятъра -
със сетни сили, пак над
родната стряха летя.
Чистя буренясала пътека,
камъни в душата,
суша в мъката...!
Листата на живота свършват,
издухва ги вятъра,
метър и съм сама.
Нова стряха ме чака,
дъха на вечността!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
