Родопчанка
Родопчанка
Високо там, в Родопа планина,
писна гайда, па момата запя.
Красива родопчанка, истинска жена,
па запя песен за двама влюбени, за Любовта!
Отекна гласът ѝ, ехото я поде сега,
високите борове се поклатиха така,
сякаш усетиха, достигна до тях песента.
За юнака хайдутин и неговата любима,
за тяхната любов, за тяхната съдба!
Пее момата и по страните ѝ сълзи,
и гайдата плаче, тъжно ручи.
И в планината ечи песента
за двама влюбени и любовта,
как загинала девойката за любимия!
Изви се вятър и сякаш планината се разтресе,
гръм удари и сега дъжд заваля,
гайдарят свири, момата пее своята песен,
За младостта, планината и Любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
