5 jul 2020, 7:45

Родопският Герой

  Poesía » Civil
1.3K 0 1

                        Родопският Герой

 

 

Високо там над Родопа планина,

две сини очи като планински езера,

гледат хората и спомнят си историята,

за борбите за правда и за свобода!

 

Гледат очите на войводата и капят сълзи,

бедните му братя пак са сиромаси.

Работят на къра пак за чорбаджия,

за децата да има,живот в немотия!

 

Героят от планината с чин капитан,

живееше в борба но остана си неразбран.

А хората го обичаха,,защитник  им бе той,

с гайди и вино посрещаха своят герой.

 

И днес там високо в Родопа планина,

ще писне гайда ,ще запее хубава мома,

песен за Петко войвода,за Капитанина,

песен от народа,от сърце и от душа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...