Рогатата луна

Poesía » Otra

749 2 4

Рогатата луна е като меч,

пробужда страсти, хвърля в безразсъдство,

животът става сякаш като скеч,

необяснимо сатанинско блудство.

Животът и Смъртта се срещат там,

далече някъде из небесата,

за да си кажат тайно и без срам

кой побеждава тука, на Земята.

И само благородният човек

опитомява дивите прояви

и носи на приятелите лек,

и надживява ниските им нрави.

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Аделаида (Аделина Колева)

Благодаря за изключителния коментар, Младене.

2023-07-05T07:19:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много точно отбелязваш, Аделаида, тази решаваща среща между Живота и Смъртта в небесата. Така е - това е мигът на съдбата и нейните везни по-фини от аптекарските, на които бива поставян жребият на смъртните. Омир също отбелязва това.

"И само благородният човек
опитомява дивите прояви
и носи на приятелите лек,
и надживява ниските им нрави."

Стих, който печели с голяма мъдрост и сентенциалност. Поздравление!

2023-07-04T19:07:01+03:00
Аделаида (Аделина Колева)

Много, Тони,много. Благодаря ти.

2023-07-04T18:32:03+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Ех, Ади, много качества се изискват, за да надживееш и да оцелееш сред ниските страсти!

2023-07-04T14:24:04+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0