Рогатата луна е като меч,
пробужда страсти, хвърля в безразсъдство,
животът става сякаш като скеч,
необяснимо сатанинско блудство.
Животът и Смъртта се срещат там,
далече някъде из небесата,
за да си кажат тайно и без срам
кой побеждава тука, на Земята.
И само благородният човек
опитомява дивите прояви
и носи на приятелите лек,
и надживява ниските им нрави.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
