13 mar 2014, 17:15  

Рожден ден

674 0 1

 

Три кратки декади...

Избледнели от вихър

в мечтите ми млади

бавно затихват.

 

Изборът нямам 

на риплей да ги пусна, 

но ръката протягам

към спомен препускам.

  

Във кътче намирам 

спомен болезнен,

душата си спирам 

от вис да залезне.

 

Във другия ъгъл, 

стрък вехнеща радост,

с която събудих, 

осиротялата младост.

 

Спомен изникна

изящен и искрен,

с който поникна 

духът ми замислен.

 

Трийсет не стигат

искам и още

душа да не стихва

до последните нощи.

 

Неизвестни декади,

в които да действам

да рухват прегради

пожелавам това си...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението ми хареса. Имам само една забележка, но не зная, доколко е коректна по отношение на чуждицата "реплей", при използването и в българския език. Звуковото и произношение на английски е рИплей. Не съм сигурен дали не трябва да се употреби тук по този начин или е коректно така от гл.т. на българския език, както си я написал.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...