Три кратки декади...
Избледнели от вихър
в мечтите ми млади
бавно затихват.
Изборът нямам
на риплей да ги пусна,
но ръката протягам
към спомен препускам.
Във кътче намирам
спомен болезнен,
душата си спирам
от вис да залезне.
Във другия ъгъл,
стрък вехнеща радост,
с която събудих,
осиротялата младост.
Спомен изникна
изящен и искрен,
с който поникна
духът ми замислен.
Трийсет не стигат
искам и още
душа да не стихва
до последните нощи.
Неизвестни декади,
в които да действам
да рухват прегради
пожелавам това си...
© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados