13.03.2014 г., 17:15  

Рожден ден

676 0 1

 

Три кратки декади...

Избледнели от вихър

в мечтите ми млади

бавно затихват.

 

Изборът нямам 

на риплей да ги пусна, 

но ръката протягам

към спомен препускам.

  

Във кътче намирам 

спомен болезнен,

душата си спирам 

от вис да залезне.

 

Във другия ъгъл, 

стрък вехнеща радост,

с която събудих, 

осиротялата младост.

 

Спомен изникна

изящен и искрен,

с който поникна 

духът ми замислен.

 

Трийсет не стигат

искам и още

душа да не стихва

до последните нощи.

 

Неизвестни декади,

в които да действам

да рухват прегради

пожелавам това си...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ми хареса. Имам само една забележка, но не зная, доколко е коректна по отношение на чуждицата "реплей", при използването и в българския език. Звуковото и произношение на английски е рИплей. Не съм сигурен дали не трябва да се употреби тук по този начин или е коректно така от гл.т. на българския език, както си я написал.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...