Mar 13, 2014, 5:15 PM  

Рожден ден

675 0 1

 

Три кратки декади...

Избледнели от вихър

в мечтите ми млади

бавно затихват.

 

Изборът нямам 

на риплей да ги пусна, 

но ръката протягам

към спомен препускам.

  

Във кътче намирам 

спомен болезнен,

душата си спирам 

от вис да залезне.

 

Във другия ъгъл, 

стрък вехнеща радост,

с която събудих, 

осиротялата младост.

 

Спомен изникна

изящен и искрен,

с който поникна 

духът ми замислен.

 

Трийсет не стигат

искам и още

душа да не стихва

до последните нощи.

 

Неизвестни декади,

в които да действам

да рухват прегради

пожелавам това си...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението ми хареса. Имам само една забележка, но не зная, доколко е коректна по отношение на чуждицата "реплей", при използването и в българския език. Звуковото и произношение на английски е рИплей. Не съм сигурен дали не трябва да се употреби тук по този начин или е коректно така от гл.т. на българския език, както си я написал.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...