30 dic 2013, 0:50

Рождество Антихристово

  Poesía
815 1 6

Исус отново се роди. Защо ли

упорства да се ражда?! Пак! И пак!

Отдавна никой тук не му се моли!

Тук всеки е на Дявола ортак.

 

Спасителю, спаси се най-накрая!

Тук никому не си ни мил, ни драг...

Тук за кръвта Ти жертвена нехаят.

И - все едно - ще я пролеят пак.

 

Спасителю, спаси се! Най-накрая!

В друга Вселена! В паралелен свят!

Директен полет си хвани за Рая!

Тук Дявола ни е и кум, и сват.

 

Спаси се вече, дявол да го вземе!

Нали Месия си! Не мазохист!

Възнасяй се! Възкръсвай! Няма време!

Светът очаква своя Антихрист.

 

Ще го посрещне с почести и слава.

С тържествени салюти. Като княз.

Повярвай ми - светът го заслужава.

Потънал в грях. И обладан от бяс.

 

Повярвай ми - светът е невъзможен.

И най-добре да си потърсим друг.

Спасителю, спасявай свойта кожа!

Аз също няма да се раждам тук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно!!!Имам чувството, че открих съкровище в твоята поезия!
  • Чета и препрочитам... и този стих, и предния...
    И само ми се мълчи.
    Болея ги с теб, Гълъбина!
    Много често мисля за тези неща, но досега не успях по толкова въздействащ и достоен начин да го изразя.
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Интересно! Дано наистина да имаме такъв избор.
    Месията не може да избира. Той е жертвен Агнец. Бог е любов. А в любовта често има нещо мазохистично. Обичаме някого независимо от това че понякога ни причинява страдания.
  • Много от нас са потърсили този друг свят–в нереалния свят на поезията!Силно и болезнено стихотворение!Браво!Желая ти успешна и по–щастлива Нова година!
  • Споделям мислите ти, изразени с такава пламенност и горчивина!
    Стойностен стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...