30 dic 2013, 0:50

Рождество Антихристово

  Poesía
818 1 6

Исус отново се роди. Защо ли

упорства да се ражда?! Пак! И пак!

Отдавна никой тук не му се моли!

Тук всеки е на Дявола ортак.

 

Спасителю, спаси се най-накрая!

Тук никому не си ни мил, ни драг...

Тук за кръвта Ти жертвена нехаят.

И - все едно - ще я пролеят пак.

 

Спасителю, спаси се! Най-накрая!

В друга Вселена! В паралелен свят!

Директен полет си хвани за Рая!

Тук Дявола ни е и кум, и сват.

 

Спаси се вече, дявол да го вземе!

Нали Месия си! Не мазохист!

Възнасяй се! Възкръсвай! Няма време!

Светът очаква своя Антихрист.

 

Ще го посрещне с почести и слава.

С тържествени салюти. Като княз.

Повярвай ми - светът го заслужава.

Потънал в грях. И обладан от бяс.

 

Повярвай ми - светът е невъзможен.

И най-добре да си потърсим друг.

Спасителю, спасявай свойта кожа!

Аз също няма да се раждам тук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно!!!Имам чувството, че открих съкровище в твоята поезия!
  • Чета и препрочитам... и този стих, и предния...
    И само ми се мълчи.
    Болея ги с теб, Гълъбина!
    Много често мисля за тези неща, но досега не успях по толкова въздействащ и достоен начин да го изразя.
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Интересно! Дано наистина да имаме такъв избор.
    Месията не може да избира. Той е жертвен Агнец. Бог е любов. А в любовта често има нещо мазохистично. Обичаме някого независимо от това че понякога ни причинява страдания.
  • Много от нас са потърсили този друг свят–в нереалния свят на поезията!Силно и болезнено стихотворение!Браво!Желая ти успешна и по–щастлива Нова година!
  • Споделям мислите ти, изразени с такава пламенност и горчивина!
    Стойностен стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...