30.12.2013 г., 0:50

Рождество Антихристово

813 1 6

Исус отново се роди. Защо ли

упорства да се ражда?! Пак! И пак!

Отдавна никой тук не му се моли!

Тук всеки е на Дявола ортак.

 

Спасителю, спаси се най-накрая!

Тук никому не си ни мил, ни драг...

Тук за кръвта Ти жертвена нехаят.

И - все едно - ще я пролеят пак.

 

Спасителю, спаси се! Най-накрая!

В друга Вселена! В паралелен свят!

Директен полет си хвани за Рая!

Тук Дявола ни е и кум, и сват.

 

Спаси се вече, дявол да го вземе!

Нали Месия си! Не мазохист!

Възнасяй се! Възкръсвай! Няма време!

Светът очаква своя Антихрист.

 

Ще го посрещне с почести и слава.

С тържествени салюти. Като княз.

Повярвай ми - светът го заслужава.

Потънал в грях. И обладан от бяс.

 

Повярвай ми - светът е невъзможен.

И най-добре да си потърсим друг.

Спасителю, спасявай свойта кожа!

Аз също няма да се раждам тук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно!!!Имам чувството, че открих съкровище в твоята поезия!
  • Чета и препрочитам... и този стих, и предния...
    И само ми се мълчи.
    Болея ги с теб, Гълъбина!
    Много често мисля за тези неща, но досега не успях по толкова въздействащ и достоен начин да го изразя.
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Интересно! Дано наистина да имаме такъв избор.
    Месията не може да избира. Той е жертвен Агнец. Бог е любов. А в любовта често има нещо мазохистично. Обичаме някого независимо от това че понякога ни причинява страдания.
  • Много от нас са потърсили този друг свят–в нереалния свят на поезията!Силно и болезнено стихотворение!Браво!Желая ти успешна и по–щастлива Нова година!
  • Споделям мислите ти, изразени с такава пламенност и горчивина!
    Стойностен стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...