9 jun 2019, 19:10

Роли

1.8K 1 3

Животът ни завърта непрестанно 

във шеметна, неспирна въртележка.

Забързани и маските поставили,

понякога забравяме човешкото.

 

Играем роли-главни и посредствени,

опивайки се от успех измислен,

но често сме в миманса на пиесата, 

а драмата ни всъщност е гротеска.

 

Сценарии измисляме неспирно 

и в репетиции животът преминава,

потъваме в илюзии и шеметно

стремиме се към суета и слава.

 

Но, щом угаснат светлините, в тъмното

пред матовото старо огледало

оставаме сами със себе си-

едно лице с размазан грим и тяло,

изтръпнало от болка и умора.... 

 

Очите ни се взират жадно,

за да съзрат душата ни под фалша,

със който се покриваме с надеждата

да се предпазиме от същността си.

 

Да махнем маските!

Сълзите да изтрием,

да се погледнем смело във очите,

да се усмихнем и да се отърсим

от илюзиите и лъжите.

 

Да махнем прашните декори,

да вдигнем тежките завеси,

да позволим на слънцето да слезе

и да участва в нашата пиеса.

 

Пиеса за любов.

За тази-вечната,

която винаги възкръсва като Феникс-

от пепелта на чувства изгорели

и носи ни отново на крилете си....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Нушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...