Роли

9 июн. 2019 г., 19:10

Поэзия » Философская

1467 1 3

Животът ни завърта непрестанно

във шеметна, неспирна въртележка.

Забързани и маските поставили,

понякога забравяме човешкото.

Играем роли-главни и посредствени,

опивайки се от успех измислен,

но често сме в миманса на пиесата,

а драмата ни всъщност е гротеска.

Сценарии измисляме неспирно

и в репетиции животът преминава,

потъваме в илюзии и шеметно

стремиме се към суета и слава.

Но, щом угаснат светлините, в тъмното

пред матовото старо огледало

оставаме сами със себе си-

едно лице с размазан грим и тяло,

изтръпнало от болка и умора....

Очите ни се взират жадно,

за да съзрат душата ни под фалша,

със който се покриваме с надеждата

да се предпазиме от същността си.

Да махнем маските!

Сълзите да изтрием,

да се погледнем смело във очите,

да се усмихнем и да се отърсим

от илюзиите и лъжите.

Да махнем прашните декори,

да вдигнем тежките завеси,

да позволим на слънцето да слезе

и да участва в нашата пиеса.

Пиеса за любов.

За тази-вечната,

която винаги възкръсва като Феникс-

от пепелта на чувства изгорели

и носи ни отново на крилете си....

Дива_къпина (Красимира Нушева)

2019-10-07T17:51:25+03:00

Много благодаря за оценката, Младен!
vega666 (Младен Мисана)

2019-10-07T15:24:58+03:00

Много силна поезия изведена до степен на непреходна актуалност. Поздравление!
ИнаКалина

2019-06-10T09:48:48+03:00

И всичките сме от един театър, и само ролите са ни различни...темата на стиха е актуална за всяко съвремие.