Jun 9, 2019, 7:10 PM

Роли

1.8K 1 3

Животът ни завърта непрестанно 

във шеметна, неспирна въртележка.

Забързани и маските поставили,

понякога забравяме човешкото.

 

Играем роли-главни и посредствени,

опивайки се от успех измислен,

но често сме в миманса на пиесата, 

а драмата ни всъщност е гротеска.

 

Сценарии измисляме неспирно 

и в репетиции животът преминава,

потъваме в илюзии и шеметно

стремиме се към суета и слава.

 

Но, щом угаснат светлините, в тъмното

пред матовото старо огледало

оставаме сами със себе си-

едно лице с размазан грим и тяло,

изтръпнало от болка и умора.... 

 

Очите ни се взират жадно,

за да съзрат душата ни под фалша,

със който се покриваме с надеждата

да се предпазиме от същността си.

 

Да махнем маските!

Сълзите да изтрием,

да се погледнем смело във очите,

да се усмихнем и да се отърсим

от илюзиите и лъжите.

 

Да махнем прашните декори,

да вдигнем тежките завеси,

да позволим на слънцето да слезе

и да участва в нашата пиеса.

 

Пиеса за любов.

За тази-вечната,

която винаги възкръсва като Феникс-

от пепелта на чувства изгорели

и носи ни отново на крилете си....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Нушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...