Роли
Животът ни завърта непрестанно
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени,
опивайки се от успех измислен,
но често сме в миманса на пиесата,
а драмата ни всъщност е гротеска.
Сценарии измисляме неспирно
и в репетиции животът преминава,
потъваме в илюзии и шеметно
стремиме се към суета и слава.
Но, щом угаснат светлините, в тъмното
пред матовото старо огледало
оставаме сами със себе си-
едно лице с размазан грим и тяло,
изтръпнало от болка и умора....
Очите ни се взират жадно,
за да съзрат душата ни под фалша,
със който се покриваме с надеждата
да се предпазиме от същността си.
Да махнем маските!
Сълзите да изтрием,
да се погледнем смело във очите,
да се усмихнем и да се отърсим
от илюзиите и лъжите.
Да махнем прашните декори,
да вдигнем тежките завеси,
да позволим на слънцето да слезе
и да участва в нашата пиеса.
Пиеса за любов.
За тази-вечната,
която винаги възкръсва като Феникс-
от пепелта на чувства изгорели
и носи ни отново на крилете си....
© Красимира Нушева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря за оценката, Младен!
-
Много силна поезия изведена до степен на непреходна актуалност. Поздравление!
-
И всичките сме от един театър, и само ролите са ни различни...темата на стиха е актуална за всяко съвремие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
