Роман(с)

Отгръщай ме бавно, аз остарял съм роман,
на който вече се късат кориците,
позабравен, прашлясал и все неразбран,
от него се хранят само критиците...

А иначе влез, аз все още чета,
и търся сред музите стари, по-нова!
Поседни тук до мен и подай ми ръка,
не ми се чете, събличай се гола!...

Това ме възбужда, че не си съвършена!
Потрепвам от всяка твоя черта!
Сякаш си някаква друга Вселена,
далеч от скучната лъскава суета...

Добре ли се любя? Със теб се старая,
защото тази вечер ми даде звездите,
от страсти и ласки така се омаях,
видях посред бял ден и тях, и мечтите..

Ще дойдеш ли пак да пием кафе?
Още тая вечер сядам да пиша,
ще се любим ли първо или ще четем,
искам те пак, пак да те вдишам...

27.03.2013
Д. Антонов (diester)