Mar 28, 2013, 5:59 PM

Роман(с)

  Poetry » Love
608 0 1

Роман(с)

Отгръщай ме бавно, аз остарял съм роман,
на който вече се късат кориците,
позабравен, прашлясал и все неразбран,
от него се хранят само критиците...

А иначе влез, аз все още чета,
и търся сред музите стари, по-нова!
Поседни тук до мен и подай ми ръка,
не ми се чете, събличай се гола!...

Това ме възбужда, че не си съвършена!
Потрепвам от всяка твоя черта!
Сякаш си някаква друга Вселена,
далеч от скучната лъскава суета...

Добре ли се любя? Със теб се старая,
защото тази вечер ми даде звездите,
от страсти и ласки така се омаях,
видях посред бял ден и тях, и мечтите..

Ще дойдеш ли пак да пием кафе?
Още тая вечер сядам да пиша,
ще се любим ли първо или ще четем,
искам те пак, пак да те вдишам...

27.03.2013
Д. Антонов (diester)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...