15 abr 2017, 8:34

Романс

652 0 0

Китарата разплака струни.

В звъна й - болка, обич, зов...

Дълбок, съдбовен драматизъм.

Съдбовен - като нашата любов!

"Към хоризонта с тройката летим"...

Летим! Китарата звъни,

а гласовете ни се гонят

и се преплитат с жаждата на птици...

напиращо вълнение във нас

разнежва тъмните зеници.

Летим в безкрая! Ти и аз,

и тази песен - необятна като степ,

като копнеж, и като вечността...

.... С последния акорд - въздишка

китарата потъва в тишина...

Загубили усещането  за вина,

преплитаме ръце. Мълчим!

... Дали ще пеем пак,

или със тройката - мечта

завинаги ще се простим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...