15.04.2017 г., 8:34

Романс

651 0 0

Китарата разплака струни.

В звъна й - болка, обич, зов...

Дълбок, съдбовен драматизъм.

Съдбовен - като нашата любов!

"Към хоризонта с тройката летим"...

Летим! Китарата звъни,

а гласовете ни се гонят

и се преплитат с жаждата на птици...

напиращо вълнение във нас

разнежва тъмните зеници.

Летим в безкрая! Ти и аз,

и тази песен - необятна като степ,

като копнеж, и като вечността...

.... С последния акорд - въздишка

китарата потъва в тишина...

Загубили усещането  за вина,

преплитаме ръце. Мълчим!

... Дали ще пеем пак,

или със тройката - мечта

завинаги ще се простим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...