8 dic 2009, 10:50

Роза

  Poesía
588 0 1

Аз имам те, красива роза.
За мен ухае твоят аромат,
ала защо две лоши думи
във мислите ми тихо се въртят?

"Невярна е", дочувам тъжен звук,
прорязващ силно моето сърце.
Но кой би устоял на този цвят?
И кой не би поискал във ръце

да те държи и жадно да отпива
на глътки страст от твоя аромат?
О, зная колко си красива!
И страх ме е от всеки непознат,

погледнал те дори с единствен
поглед, със очи пленени.
Две лоши думи в мен проникват
и мислите ми са смутени.

Аз имам те, красива роза,
но заедно със сладостта,
прости, неискал получавам
бодлите зли на ревността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От момента, в който спреш да охкаш и въздишаш от любов и нам-си-кво, почваш да ставаш безинтересен на една твърде загрижена за поддържането на обществения ред публика.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....