Аз имам те, красива роза.
За мен ухае твоят аромат,
ала защо две лоши думи
във мислите ми тихо се въртят?

"Невярна е", дочувам тъжен звук,
прорязващ силно моето сърце.
Но кой би устоял на този цвят?
И кой не би поискал във ръце

да те държи и жадно да отпива
на глътки страст от твоя аромат?
О, зная колко си красива!
И страх ме е от всеки непознат,

погледнал те дори с единствен
поглед, със очи пленени.
Две лоши думи в мен проникват
и мислите ми са смутени.

Аз имам те, красива роза,
но заедно със сладостта,
прости, неискал получавам
бодлите зли на ревността.