Роза през зимата
РОЗА ПРЕЗ ЗИМАТА
Зимна утрин... по кристална от сълза.
Вятърът ме гони, аз вървя съвсем сама
Страх... не усещам вече този трън.
Отдавна съм забравила усмивката вън.
Вън при вълците стискащи зъби,
вън при бурята отнела съня ми.
Аз вървя, по снежната пътека пак се скитам.
Яж... храни се с мойта мъка до насита.
В снежната гора на моето презрение,
изгубила надежда сред тръни в огорчение,
аз виждам проблясва нещо в мрака.
Прекрасно цвете долу на земята.
Роза... през зимата в сняг се е обвила
и сълзите на печал с болка е изтрила.
Тя впила е отровни тръни вътре в душата.
Тя ще бъде моето море на самотата...
Спи... моя малка розо на забрава.
Спи... още малко въздух ми остава...
и под тебе уморено ще отпусна аз глава,
забравила тъгата, болката, скръбта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
