розата

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.


Остави ме сам да бродя
и пътя не ми търси!
Обичам кръвта на бодлите,
но самотник лежи в гърдите ми.


Когато ме докосна
най-прекрасното нещо
и си тръгна, преди дъжд да завали,
моята искра започна да гасне,
убий ме, за да не ме боли.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.


Твоята любов е вода -
изтича между пръстите ми.
Аз съм в хралупата на душата ни,
недей да ме следваш, боли.

Стъпките ми са тихи, тихи, тихи.
Сянка на врана ще те следи.
Чуваш ли ехото от песента ми?
Ще пази сърцето, пусни ме!
Аз съм ти.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.

Роса от листата на дивата роза
ще утоли жаждата ти.
Позволи ми да стана пепел от рози,
по камъните, на пътя ти.

Махни се от мен, ще изтръгна сърцето ти.
Сърцето на розата ти запази.
Ще сторя ветрове, ще измисля пропасти.
Сърцето на розата ти запази.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.