Jan 8, 2008, 2:40 PM

розата

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.


Остави ме сам да бродя
и пътя не ми търси!
Обичам кръвта на бодлите,
но самотник лежи в гърдите ми.


Когато ме докосна
най-прекрасното нещо
и си тръгна, преди дъжд да завали,
моята искра започна да гасне,
убий ме, за да не ме боли.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.


Твоята любов е вода -
изтича между пръстите ми.
Аз съм в хралупата на душата ни,
недей да ме следваш, боли.

Стъпките ми са тихи, тихи, тихи.
Сянка на врана ще те следи.
Чуваш ли ехото от песента ми?
Ще пази сърцето, пусни ме!
Аз съм ти.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.

Роса от листата на дивата роза
ще утоли жаждата ти.
Позволи ми да стана пепел от рози,
по камъните, на пътя ти.

Махни се от мен, ще изтръгна сърцето ти.
Сърцето на розата ти запази.
Ще сторя ветрове, ще измисля пропасти.
Сърцето на розата ти запази.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Можеш ли да пееш? Хайде двамата да изпеем тази песен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...