8.01.2008 г., 14:40

розата

1.1K 0 1
Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.


Остави ме сам да бродя
и пътя не ми търси!
Обичам кръвта на бодлите,
но самотник лежи в гърдите ми.


Когато ме докосна
най-прекрасното нещо
и си тръгна, преди дъжд да завали,
моята искра започна да гасне,
убий ме, за да не ме боли.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.


Твоята любов е вода -
изтича между пръстите ми.
Аз съм в хралупата на душата ни,
недей да ме следваш, боли.

Стъпките ми са тихи, тихи, тихи.
Сянка на врана ще те следи.
Чуваш ли ехото от песента ми?
Ще пази сърцето, пусни ме!
Аз съм ти.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.

Роса от листата на дивата роза
ще утоли жаждата ти.
Позволи ми да стана пепел от рози,
по камъните, на пътя ти.

Махни се от мен, ще изтръгна сърцето ти.
Сърцето на розата ти запази.
Ще сторя ветрове, ще измисля пропасти.
Сърцето на розата ти запази.

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можеш ли да пееш? Хайде двамата да изпеем тази песен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...