Розата   

Розата бе пъпка, постепенно се разпукна.

Роди се червена с цвета на кръвта.

Ароматът привлече пчелите и топлия лъх.

В разцвета на силите си

тя подари послание с мечти за Любов.

Вдъхна надежда на влюбени.

И стана ден и после нощ,

и ден след ден, и нощ след нощ,

принасяха ù почести.

Но в зноен ден един,

дали от славата, в която я обляха ценители

и я нарекоха: "с божеството слята",

дали от тежката корона на царица на цветята,

дали от времето, отмерващо систематично

часове и дни безлични...

Тя, Розата прекрасна,

глава отпусна уморена

и почна да ù става ясно,

че само миг красота бе ù отредена.

Тогава леко-леко се прибра

и скри се плахо в своята самота.

Но вятърът не я остави и така -

отнесе къс по къс съсухарените листца.

И свърши се с розата обрулена,

остана само розов дъх в сърцата ВЛЮБЕНИ...

                                                    Елена Панталеева Бартенева / Йовевска

                                                                      Ловеч    1996г.